Калкулатор за изчисляване на майчинство - изчислете размера на Вашето обезщетение

Продължава превеждането на националното законодателство в съответствие с Еврапейските директиви. С допълненията и промените в Закона за защита от дискриминацията (ДВ бр.58 от 31.07.2012г.) се цели въвеждането на Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица. Тя гарантира и равни права, свързани с майчинството и бащинството на самостоятелно заетите лица и техните помагащи съпрузи. Което доведе до допълнения и в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Така от 01.08.2012г. в кръга на осигурените лица за Общо заболяване и майчинство (ОЗМ), с ал. 9 на чл.4  от КСО са включени нови задължени лица -  съпрузите на самонаетите лица (регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, както и регистрираните земеделски производители и/ или тютюнопроизводители). Осигуряването е по желание и със съгласието на самонаетия съпруг. Приема се, че е за подпомагане на трудовата му дейност.

От тази възможност могат да се възползват тези съпрузи, които:

1. не са осигурени на друго основание с осигуряване за ОЗМ – т.е. те не са работници или служители, нито самоосигуряващи лица (еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД), и др.;

2. друго изискване е съпругът-самонаето лице, да не е прекъснал или прекратил дейност.

За по-разбираемо, приемам че самонаетото лице е съпругът, а неговата съпруга е лицето по чл.4 ал.9 от КСО.

Регистрация за начало на осигуряването не е необходима, тъй като нямаме трудова дейност. Няма да се внася и Данък доход.

И така, съпругите могат да се осигуряват за своя сметка само по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Следователно трудов стаж няма да им се зачита, а само осигурителен при внесени осигурителни вноски. Този осигурителен стаж също така е с вноски за ОЗМ. И при натрупването на 12 месеца, вече ще имат необходимия стаж за изплащане на обезщетения за майчинство – по чл.48а за бременност и раждане, и чл.52а от КСО за гледане на дете. (Засега се говори само за обезщетенията за майчинство)

Осигуряването е върху минималния осигурителен доход на съпруга:

- ако той упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност – 420лв.;

- ако е регистриран земеделски производители и тютюнопроизводител – 240лв.

Тук не може съпругата да избира осигурителния си доход – той е фиксиран със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Не може също и да се използва тази възможност за повишаване на осигурителния доход с цел по-високо платено майчинство.

По кои фондове се дължат осигуровки:

-          фонд Пенсия – (за родените преди 1 януари 1960 г. – 17,8%, а за родените след 31 декември 1959 г. – 12,8% за 2012г.)

-          фонд Общо заболяване и майчинство – (3,5% за 2012г.)

-          фонд ДЗПО – (за родените след 31 декември 1959 г. – 5 % за 2012г.)

Или общо 21,3% за 2012г.

За съпругите на регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност – 89,46лв.

За съпругите на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 51,12лв.

Здравното осигуряване се провежда по реда на неосигурените лица – по чл.40 ал.5 от ЗЗО – 16,80лв. месечно. Съответно тези осигуровки не се включват в декларациите по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба Н-8 от 29.12.2005г.), които са свързани с този вид осигуряване.

Подават се данни с Декларация образец 1 чрез Булстат-а на съпруга по съответния за самоосигуряващите се лица ред. За целта вече са направени промени в Наредба № н-8 от 29 декември 2005 г. С нов код – 96 се подават данните за съпругите. Данни се подават и за времето на отпуск за майчинство.

Както видяхте, осигуряването е за ДОО – Пенсии и ОЗМ, и ДЗПО (за родените след 31 декември 1959 г.).

Декларация образец 6 се подава също по реда на самоосигуряващите лица – по ЕГН на съпругата, еднократно до 30 април за внесените осигурителни вноски за предходната календарна година.

При пенсиониране времето, за което са внесени осигурителни вноски, се признава за осигурителен стаж. Доходът не се взима предвид.

В проект са допълнения и на други нормативи във връзка с правата и задълженията на лицата по чл.4 ал.9 от КСО. Засега това е първоначалната информация, базирана на новостите в Кодекса за социално осигуряване и Наредба Н-8 от 29.12.2005г.

{ 1 comment }

По-големи обезщетения за безработица

by Атанас Цветанов on март 12, 2012

Промените в Кодекс за социално осигуряване (КСО) през 2012 година засегнаха и обезщетенията за безработица. Това от своя страна създаде казус, който вероятно не е бил предвиден от законодателите.

С новите законодателни промени, за част от майките възниква едно финансово предимство, а именно при прекратяване на договора при равни други условия да получат по-високо обезщетение за безработица. Тук е мястото да уточним и нормативната база, при която това може да се случи.

Съгласно чл. 333, ал.1, т.1 от Кодекс на труда (КТ), в случай на съкращаване на щата или намаление на обема на работа, работодателя няма право да прекрати трудовото правоотношение без предварително разрешение от Инспекция по труда. Практиката обаче показва, че не е трудно да се получи подобно разрешение, особено ако работодателя има основание за това. В тази ситуация майката има право да се регистрира в Бюро по труда и съответно да получава обезщетение за безработица за период, определен от натрупаните години осигурителен стаж и в размер на 60% от брутната заплата.

При съкращаването на служител по чл.328, ал.1 от КТ работодателя се задължава да изплати обезщетение за оставане без работа в размер на една брутна заплата (чл.222, ал.1 КТ). По тази причина често работодателите прилагат натиск върху работника освобождаването да стане по взаимно съгласие, съгласно чл.325, т.1. В този случай, освен че работодателя не дължи обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, служителят губи правото на обезщетение за безработица в размер на 60% от брутната заплата.

Тази ситуация би могла да се избегне, като след подписване на заповедта за освобождаване по чл. 325, т.1 от КТ по взаимно съгласие, работникът без да прекъсва периода в осигуряване, сключи договор с друг работодател още от следващия ден. Новият трудов договор следва да бъде сключен по чл. 67 от Кодекс на труда и във връзка с чл. 70 от КТ. Това означава, че новият договор е със срок на изпитване, през който срок работодателя може да прекрати договора по всяко време и без предизвестие. Именно това гласи чл. 71 от Кодекс на труда, по който всъщност трябва да се прекрати втория договор. В така описаната ситуация, работодателят не дължи обезщетение за оставане без работа, а работника има право да се регистрира в Бюрото по труда и съответно да получава обезщетение за безработица в размер на 60% от брутната заплата.

След като изясних как след майчинство може да се ползва и обезщетение за безработица в размер на 60% от брутната заплата, следва да сравня как промяната в КСО, в сила от 2012 година, се отразява на размера на обезщетението. За по-голяма нагледност ще направя изчисления при следната фактическа обстановка:

  • майчинството е свършило в края на месец февруари и лицето е освободено по чл. 325, т.1 от КТ;
  • от следващия ден лицето сключва договор с нов работодател по чл.67 във връзка с чл.70 от КТ;
  • лицето работи 2 седмици, след което на 15.03.2012 е освободено без предизвестие по чл.71 от КТ;
  • лицето има 6 години осигурителен стаж;
  • през времето в бременност и раждане, майката е получавала максималния размер на обезщетението.

 

Обезщетение за безработица Преди промени в КСО в сила до 2011 След промени в КСО в сила от 2012 Δ
- дневно 23.47 лв. 31.73 лв. 8.26 лв.
- средномесечно 513.41 лв. 694.09 лв. 180.68 лв.
- обща сума за периода 4 107.25 лв. 5 552.75 лв. 1 445.50 лв.

Наблюдава се значителна разлика в размера на изчисленото обезщетението, което има просто обяснение.

Съгласно разпоредбите на КСО, до края на 2011 година обезщетението за безработица се изчислява от период 18 месеца. При изчисляване на обезщетение на майка, освободена веднага след приключване на двете години майчинство и регистрирана на борсата при описания по-горе ред, обезщетението за безработица ще се изчисли от 12 месеца на минимална работна заплата (това е времето, в което е получавала обезщетение за отглеждане на дете до 2 години), а останалите 6 месеца (в бременност и раждане) – доходът, от който е определено паричното обезщетение.

С промяната в КСО в сила от 2012 година беше променен срока, от който се изчислява размера на обезщетението – от 18 на 24 месеца. В този случай, обезщетението за безработица съгласно новите разпоредби ще се изчисли от 12 месеца на минимална работна заплата, а за 12 месеца в бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение (чл.54б, ал.7 от КСО).

Т.е. при равни други условия, законодателят включи в периода за изчисление повече месеци с гарантирано по-висок доход на лицето, което от своя страна гарантира по-високо обезщетение за безработица в описания случай. На практика законодателя неволно създаде дупка в нормативната база, чрез която законно да се източва Държавното обществено осигуряване.

{ 1 comment }

В момент на криза в бюджета на Държавното обществено осигуряване, през изминалите няколко години бяха направени редица законодателни промени, с цел да бъдат намалени злоупотребите, броя и размера на изплатените обезщетения.

Една от най-силните мерки за това беше промяната в КСО, с която държавата прехвърли тежестта първите 3 дни от болничните да бъдат изплащани от бизнеса. Допълнителен ефект за намаляването на броя болнични имаше и намаляване на размера на изплащаното обезщетение на 70% от дневната брутна заплата.

И тъй като тези мерки явно не са били достатъчни, през 2012 година управляващите решиха да посегнат и на обезщетенията на майките, въпреки отрицателния естествен прираст от 4.6‰ (по данни от Преброяване 2011).

Какво отражение даде тази мярка върху изплащаните обезщетения? За да отговоря на този въпрос, преди това трябва да дефинирам няколко типа лица, получаващи обезщетения за майчинство. Това са майките с натрупан осигурителен стаж 12 и повече месеца за риска Общо заболяване и майчинство (ОЗМ), назначени по трудово/служебно правоотношение или самоосигуряващи се лица с право на болнични, които:

  1. са осигурени за риска ОЗМ през последните 24 месеца;
  2. не са осигурени за риска ОЗМ през всичките месеци от последните 24;
  3. започват осигуряване непосредствено преди излизане в 45 дневен болничен преди раждане и в последните 24 месеца нямат внесени осигурителни вноски за риска ОЗМ.

За по-голяма яснота ще използвам примери при следната фактическа обстановка:

  • в първи 45 дневен болничен преди раждане – от 15.03.2012 г.
  • осигурителен доход, както следва:
    • за първи тип лица – 2000 лева за целия 24 месечен период;
    • за втори тип лица – 2000 лева за последните 18 месеца, а за останалите 6 – минимална заплата 240 лева;
    • за трети тип лица – без осигуряване през целия 24 месечен период.
Типове лица Преди промени в КСО в сила до 2011 След промени в КСО в сила от 2012 Δ
първи тип
- дневно обезщетение 74.03 лв. 74.21 лв. 0.18 лв.
- средномесечно обезщетение за майчинство 1 612.21 лв. 1 616.13 лв. 3.92 лв.
- обща сума на майчинството 24 655.73 лв. 24 708.65 лв. 52.92 лв.
в това число
- обезщетение за бременност и раждане 21 764.82 лв. 21 817.74 лв. 52.92 лв.
- обезщетение за отглеждане на дете до 2 години 2 890.91 лв. 2 890.91 лв. 0.00 лв.
втори тип
- дневно обезщетение 74.03 лв. 57.79 лв. -16.24 лв.
- средномесечно обезщетение за майчинство 1 612.21 лв. 1 258.54 лв. -353.67 лв.
- обща сума на майчинството 24 655.73 лв. 16 990.26 лв. -7 665.47 лв.
в това число
- обезщетение за бременност и раждане 21 764.82 лв. 16 990.26 лв. -4 774.56 лв.
- обезщетение за отглеждане на дете до 2 години 2 890.91 лв. 2 890.91 лв. 0.00 лв.
трети тип
- дневно обезщетение 13.80 лв. 13.80 лв. 0.00 лв.
- средномесечно обезщетение за майчинство 288.69 лв. 288.69 лв. 0.00 лв.
- обща сума на майчинството 6 788.18 лв. 6 788.18 лв. 0.00 лв.
в това число
- обезщетение за бременност и раждане 3 897.27 лв. 3 897.27 лв. 0.00 лв.
- обезщетение за отглеждане на дете до 2 години 2 890.91 лв. 2 890.91 лв. 0.00 лв.



От описаните данни може да направим извода, че промените в КСО засягат само лицата (втори тип), които са започнали да се осигуряват във връзка с предварително планувана бременност.

{ 1 comment }

НАП: Не чакайте на опашка

by Атанас Цветанов on януари 25, 2012

Омръзна ли ви да висите по опашки? Платете данъци и осигуровки по интернет!

Това вече е възможно през онлайн системата за плащане на НАП. Единствено е необходимо дебитна или кредитна карта, регистрация в системата за плащания на НАП, както и регистрация в един от порталите за електронни разплащания EPAY или eBG.

Плащането през интернет спестява време и разходи в сравнение с конвенционалните разплащания, като таксите не надвишават 1 лев за всяко отделно плащане. За да бъде успешно плащане на данъци и осигуровки по интернет клиентът трябва да знае точния размер на своето задължение. Лихвен калкулатор помага да се изчислят изтеклите лихви за закъснели плащания, допълват от НАП.

Освен за директно плащане, електронната система може да се използва и за попълване и разпечатване на платежно нареждане, което да бъде представено в произволно избрана банка.

От приходната агенция напомнят, че на 10 февруари изтича срокът, в който гражданите могат да платят с отстъпка от 5% данъка за довнасяне по годишните декларации за облагане на доходите. От тази година плащането на данъка може да стане и в последния ден, стига сумата да постъпи по сметката на НАП на следващия работен ден.

{ 2 comments }

Да четеш между редовете

by Атанас Цветанов on януари 11, 2012

Кодекс на труда (КТ) е един от най-старите нормативни документи, съдържащ все още текстове от времето на комунизма. Основите му са положени във времето на планова икономика* и не са съобразени с принципите на пазарната икономика. За времето от създаването си досега е променен 73 пъти, като само през последните 2 години е изменен 12 пъти.

В предходна тема разгледах предпоставките за осакатяване на един нормативен документ. В тази тема ще посоча и конкретен пример.

Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, работодателят е длъжен в тридневен срок от сключването на трудовия договор да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Същата норма ни информира, че НАП предоставя информация в реално време на Инспекция по труда за регистрираните трудови договори.

Следващия член от Кодекс на труда, обаче, задължава работодателя да предостави на служителя както екземпляр от трудовия договор, така и копие от завереното от НАП уведомление, но обърнете внимание “преди постъпването му на работа“. Законодателят допълнително разпорежда на работодателя да не допуска до работа служителя, преди да му предостави посочените по-горе документи (чл. 63, ал. 1 и 2).

Очевидно е, че текста в чл. 63 покрива изискването в чл. 62, ал. 3. Последният по никакъв начин не защитава нечии интереси. Той по-скоро обърква работодателите в тълкуването и прилагането на закона и създава предпоставки за санкциониране от институциите.

В практиката назначаването на един служител обикновено става в деня, в който той постъпва на работа. Често регистрирането на договора става през работния ден, часове след като лицето вече е на работното си място. Понякога това е предизвикано от натовареността на специалиста ТРЗ, а в други случаи от натовареността на системата за електронни услуги на НАП.

При връщане на уведомлението от НАП в него фигурира и час на регистрация. Тази характеристика на уведомлението в комбинация с графика за работа е основание за Инспекция по труда да налага глоби за неспазване на закона. А глобите не са никак малки – от 1500 до 15 000 лв. за работодателя и от 1000 до 10 000 лв. за длъжностното лице, за всяко отделно нарушение (чл. 414, ал. 3 КТ).

Именно такива ситуации в нормативите ме карат да класифицирам някои от тях като “недъгави”, а законодателят като “неспособен”. А това не е последната тема, в която ще коментирам “дупките” в Кодекс на труда…


*Цитат на част от Въведението от Кодекс на труда, обнародван в Държавен вестник на 01.04.1986 г.:
“Този кодекс се основава на творческия марксистко-ленински анализ на съвременните процеси и на новите явления в областта на труда и трудовите отношения, който се съдържа в Основните положения на партийната концепция за новия Кодекс на труда, утвърдени на Ноемврийския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1982 г.). В кодекса са отразени препоръките на трудещите се при всенародното обсъждане на Партийната концепция. Запазени са всички ценни положения от Кодекса на труда от 1951 г. и създаденото в негово доразвитие социалистическо трудово законодателство. Използуван е и опитът на Съветския съюз, на другите социалистически страни и натрупаният прогресивен международен опит в регулирането на трудовите отношения”.

{ 1 comment }

Национална агенция за приходите

Стартира още една данъчно-осигурителна кампания на НАП за предоставяне на електронни услуги без електронен подпис. Всички физически и юридически лица ще може да проверяват в НАП данни за трудови договори, осигурителен доход, допълнително задължително пенсионно осигуряване и други услуги, чрез безплатен персонален идентификационен код (ПИК).

За целта от утре във всички офиси на НАП лицата ще могат да подадат заявление за получаване на ПИК. Кодът ще е 12 разряден и за в бъдеще ще се използва и за тонално набиране и получаване на персонална информация от call центъра на НАП.

На практика с такъв код лицето ще влезе с идентификатор ЕГН или БУЛСТАТ и ще се проверява например дали трудовият му договор е деклариран, на колко часа е сключен и т.н.

В бъдеще може да се подават удостоверения и за достъп до сметката на лицата и за определени плащания.

Заявлението за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез персонален идентификационен код вече е публикувано на сайта на агенцията.

{ 3 comments }

Герб на РБ

Към настоящия момент в България има над 9000 действащи нормативни акта, от които 359 закона, 19 кодекса, 2201 наредби, 449 правилници, 2794 постановления и др. Всеки нормативен документ задължително бива създаден или променен чрез законопроект. В сайта на Народното събрание е описан и начина, по който един законопроект става закон.

Как възниква, обаче, един законопроект?

За това дори е измислен отделен ЗАКОН за нормативните актове. Той регламентира изработването на всеки проект на нормативен акт да се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (чл. 26, ал. 1).
Никъде обаче не са посочени изисквания към лицата, съставящи нормативните документи. Де факто, това могат да са лица без никакъв опит и практика в съответната сфера.

Вече съставен, проектът на нормативен акт се предоставя на заинтересованите лица за предложения и становища по проекта. Едва след това може да бъде внесен в Народното събрание за гласуване.

Според Конституцията на Република България, законопроектите могат да се инициират само от лица, имащи право на законодателна инициатива. Съгласно чл. 87, ал. 1 от върховният закон, такава инициатива имат само народните представители и Министерският съвет. Тук е мястото да отбележа, че “Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание” (чл. 69 от Конституцията).

Подобна среда е инкубатор за недъгави нормативи следствие от действието или бездействието на законодателният орган.

Един от примерите за недоносче сред нормативите е Кодекс на труда, за който ще стане въпрос в следваща тема.

{ 1 comment }

Честита Нова 2012 година!

by Атанас Цветанов on януари 2, 2012

Честита Нова 2012 година!

{ 2 comments }

Излезе проект на Закон за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2012 година. От пръв поглед се вижда, че това е бюджет на статуквото. С изключение на отстранените технически грешки, сериозни промени не се наблюдават.

Отстранена е грешка в таблицата с минималните размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемият им доход. В бюджета на ДОО за 2011 година бяха заложени следните осигурителни прагове:
- до 5400 лв. – 420 лв.;
- от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;
- от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
- над 7500 лв. – 550 лв.;

Получаваха се гранични стойности, които таблицата с осигурителни прагове не покриваше. Така например не беше ясно самоосигуряващо се лице с облагаем доход от 5400.50 лева, в коя графа следва да попадне.

В бюджета за 2012 година, тази неточност е отстранена, като праговете остават на същите нива:
- до 5400 лв. – 420 лв.;
- от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
- от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
- над 7500 лв. – 550 лв.;

Без промяна остават следните параметри и през 2012 година:

1. Максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв;
2. Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2010 г., както и започналите дейност през 2011 и 2012 г. – 420 лв.
3. Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;
4. Размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв;
5. За 2012 г. не се внасят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
6. Минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 136.08 лв.
7. Дневен минимален размер на обезщетението за безработица – 7.20 лв.

Минимални осигурителни доходи (МОД)

През 2012 година минималните осигурителни доходи в различните икономически дейности и групи професии средно се увеличават с 5.6%. В 72 от тях сумите се увеличават, а в шест се запазват на сегашните нива. Това са производство на хлебни и тестени изделия; производство на напитки; събиране, пречистване и доставяне на води; строителство на сгради и на съоръжения; строителство на автомагистрали, пътища и самолетни писти; ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи.

Анализ на данните показва по-големи увеличения в някои от икономическите дейности. Така например средното увеличение на минималните осигурителни доходи в пчеларството е 23.5%. През 2012 година хотелиерите, ресторантьорите, както и туроператорите ще трябва да осигуряват служителите си на нива с 12% по-високи от предходната година. Същото е увеличението и за растениевъди и животновъди.

Наблюдава се специално отношение за три от икономическите дейности, където увеличението ще е средно с 2%. Това са икономическите дейности производство на мляко и млечни продукти, производство на пиво и малц и производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води. Не е ясно защо намалението при тях е по-ниско, предвид факта, че рекламите по медиите са запълнени основно с продукти от тези браншове.

По квалификационни групи професии също се набюдават няколко драстични увеличения на МОД. Така например увеличението за квалифицираните работници в селското, горското, ловното и рибното стопанство е 54% за икономическа дейност с пореден номер 3 (Отглеждане на други животни (пчеларство)) и 35% за икономическа дейност с пореден номер 14 (Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти).

Единственото намаление в размер на 10%, което се наблюдава в Приложение 1, е в същата квалификационна група професии, но в икономическите дейности по преработка и консервиране на плодове и зеленчуци.

Минимална работна заплата

Минималната работна заплата (МРЗ), която от 1 септември 2011 г. беше увеличена на 270 лева (с Постановление на Министерски съвет № 180/30.06.2011 г.), остава в сила до 30 април 2012 година. С друго Постановление на Министерски съвет № 300/10.11.2011 г., МРЗ се увеличава с още 20 лева и от 1 май 2012 г. размерът и ще е 290 лева.

Промени и допълнения в Кодекс за социално осигуряване

Промените основно са две. Първата е свързана с удължаване на срока, който урежда изплащането на възнаграждения от осигурителите за първите три работни дни от временната неработоспособност, до 31 декември 2012 г. Това е записано в § 22о от Преходните и заключителни разпоредби на КСО. Втората промяна е свързана с отговорността за нарушения на разпоредбите свързани с държавното обществено осигуряване. В тази връзка в чл. 349, ал. 1 от КСО се добавя текст, с който на осигурителите – юридически лица и еднолични търговци, ще се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай при нарушаване на разпоредбите на част първа от КСО.

{ 15 comments }

И през 2012 година ще се наслаждаваме на дълги почивни дни около празниците. Седем почивки за следващата година регламентира правителството на днешното си заседание. С оглед да не се прекъсва работната седмица, както и да се осигури по-ефективно използване на почивните дни пък ще отработваме 5 съботи.

Първият дълга почивка ще е още тази за Нова година – 31 декември до 2 януари. Втори януари е понеделник и ще бъде отработван на 21 януари.

Следващата голяма почивка е за Великден. Ще започне от разпети петък 13-ти и ще продължи до понеделник 16 април. През същата седмица на 21 април ще бъде отработен и 30 април, който е част от втората голяма почивка за Деня на труда.

Пролетта продължава с 4 почивни дни и около 24 май. За целта 25 май е обявен за неработен, а ще се отработва седмица по-рано на 19 май.

Есенна почивка се оформи и за 6 септември. За Съединението на България ще почиваме 4 дни, като 7 септември ще се отработва на 29 септември.

За Коледа през 2012-та година ще има цели 5 почивни дни – от 22 до 26 декември. За Нова година почивните дни са три – от 29 до 31 декември (понеделник), който ще се отработва на 15 декември (събота).

Месец март остана без извънредни почивни дни, тъй като 3 март 2012 г. е събота. Още 2 национални празника са в събота през идната година – 6 май (Гергьовден) и 22 септември (Ден на Независимостта на България).

{ 4 comments }