Калкулатор за изчисляване на майчинство - изчислете размера на Вашето обезщетение

“Без език няма нация”

by Атанас Цветанов on юли 21, 2011

От години следя промените в нормативната база. И не защото законите са приятно четиво, а защото работата ми го изисква. За всичките тези години съм попадал както на полезни, така и на безсмислени, неясни и неиздържани нормативи. За всеки случай досега не съм попадал на закон, който с удоволствие да изчета до край.

От днес това обаче е факт. Преди броени минути прочетох Законопроект за българския език, внесен в парламента в понеделник.

Беше ми интересно да науча, че Конституцията в чл. 36, ал. 3 задължава Народното събрание да приеме специален закон за българския език. Съгласно § 3, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби такъв закон е трябвало да бъде приет в срок от три години от приемането на Конституцията – 12.07.1991 г. Двадесет години по-късно такъв закон все още нямаме.

В мотивите към Законопроекта вносителите поясняват, че “Въпросът за българския език е не само проблем на езикознанието, литературата или филологията. Той е държавнически проблем. Езикът е основния градивен елемент на нацията. Без език няма нация.”

Проектозаконът развива конституционните принципи, че “официалният език в републиката е българския” (чл. 3); че “изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани” (чл. 36, ал.1).

В чл. 6, т. 1-9 се посочват изчерпателно случаите, когато българският език е задължителен. Партиите и обществените организации са длъжни при своите публични изяви да използват българския език (чл. 7). Във всички училища е задължително преподаването на български език, литература, история и география (чл. 13).

Наред с това законопроектът гарантира правата на българските граждани, за които българския език не е майчин. Те имат право да го използват не само при общуването помежду си, но и да го изучават в училищата по учебни програми и планове, учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието и науката. Това е в унисон с конституционния принцип, залегнал в чл. 36, ал. 2 К.

Предлага се създаването на специализиран държавен орган – Комисия за опазване и развитие на българския език. Неговите членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти по българско езикознание и литература, писатели, журналисти. Предлага се избора на членовете му да става от БАН, СБП, СУ “Кл.Охридски” и т.н., а не от държавни органи (парламент, МС, президент), за да се избегне политизирането му (чл. 22). Компетенциите на този орган са изчерпателно изброени в чл. 24.

Финансовите разходи по реализирането на законопроекта ще бъдат минимални. Членовете на Комисията за опазване и развитие на българския език няма да бъдат на щат и не се предвижда създаването на регионални структури. Ще е необходимо 1-2 служители, които да обработват документацията.

Много държави освен в Конституциите им, въпросът с езика е уреден и в специални закони, независимо от разнообразието им. Такива са Франция, Полша, Литва, Латвия, Естония, Китай, Люксембург, Канада, Белгия, Ирландия и др. В някои от посочените държави има два и повече официални езици, но така или иначе тяхното ползване е уредено нормативно.

В нашите съдопроизводствени закони (ГПК, НПК, АПК) също ползването на българския език е уредено нормативно. Има десетки международни актове, като се започне с Устава на ООН, които регламентират ползването на езика.

Предлаганият законопроект е съобразен с международното право. Той не ограничава ползването и изучаването на майчиния език на българските граждани от друг етнос.
Това не е първия опит за регламентиране въпроса с българския език на законодателно ниво.

В заключение вносителите на Законопроекта отправят апел към Народните представители за приемането на Закона за българския език, като същевременно с това ще се изпълни и повелята на основния закон – Конституцията.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: