Калкулатор за изчисляване на майчинство - изчислете размера на Вашето обезщетение

Богатите безработни

by Атанас Цветанов on март 13, 2011

Отдавна искам да споделя знанието си, относно осигурителните вноски за здравно осигуряване на безработните лица и ето, че сега намирам време да го направя. Поредното недоглеждане на законодателя кара безработните лица да внасят по-високи здравноосигурителни вноски, отколкото при някои трудови договори. „Безработен“ в повечето случаи означава и лице без доходи. Редно ли е държавата да изисква от безработните по-високи суми за здравно осигуряване, преценете сами. За късмет на безработните, законодателят е оставил „вратичка“ в нормативната уредба, с която при определени условия могат да намалят здравноосигурителните си вноски. Как, четете в следващите редове.

След изтичане на срока, в които НОИ изплаща обезщетение за безработица, Закона за здравното осигуряване отрежда на безработните лица да се осигуряват здравно за собствена сметка. Това е уредено с чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване:

чл. 40 (5) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация

Вноската е изцяло за сметка на лицето или:

Тези лица имат задължение да внесат здравноосигурителната вноска, като подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) декларация образец № 7. В декларацията следва да впишат имената по документ за самоличност, единния граждански номер/личен номер на чужденец (служебен номер), началната дата от периода, за който възниква задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски. Това е разпоредено в чл.2, ал.3 от Наредба № Н-8.

Нека обаче обърнем внимание на текста „Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1“. По смисъла на закона част от тези лица са осигурените по трудов договор във всичките му варианти или цитирам чл. 40, ал. 1, т. 1 „лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)

В препратка към съответния член от КСО и конкретно алинея 2 виждаме, че тези лица са осигурените до 40 часа месечно през календарен месец. Тези лица следва да се осигурят задължително за фонд Пенсии, Универсален пенсионен фонд, Трудова злополука и Здравно осигуряване.

Често се смята, че тези лица задължително трябва да бъдат осигурени на 40 часа месечно. Законът изрично упоменава, че те са осигурени ДО 40 часа, което им дава възможност да работят и само 1 час през месеца. Именно тази ситуация ще разгледам в тезата си.

Нека сега изчислим осигурителната тежест на лице, наето за 1 час месечно на минимална работна заплата. Ако направим изчисленията за месец Март 2011 година, следва пропорционално лицето да се осигури минимум на 1.37 лева (240 лева минимална работна заплата / 176 работни часа = 1.37 лева осигурителен доход). Изчислените осигурителни вноски са както следва:

Т.е. за лице наето за 1 час месечно се дължат на бюджета осигурителни вноски в общ размер на 0.38 лева.

Накрая в резюме бих казал, че ако безработен сключи с работодател договор за работа за 1 час месечно, то той би плащал осигурителни вноски в размери приблизително 45 пъти по-малки, отколкото ако се осигурява само здравно като безработен на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Изчисленията са направени в случая, в който работодателя е задължен да внася осигуровки за трудова злополука при най-високия процент от 1.10% и ако лицето поема цялата осигурителна тежест.

Всичко описано тук е законово установено и не противоречи на никакви нормативни разпоредби. Дали безработните ще останат в групата на „богатите безработни“, които спонсорират държавата или ще изберат друг сполучлив вариант – остава техен избор.

{ 11 comments… read them below or add one }

Банчо март 14, 2011 в 10:43

Като сложиш и преводните такси за платежните тъкмо ще излезе по евтино…

Отговор

Цветомир Цветанов април 7, 2011 в 12:50

Нямаше ли някакви минимални осигурителни прагове?

Отговор

Атанас Цветанов април 7, 2011 в 14:48

Разбира се, че има прагове, но те се изчисляват пропорционално на отработеното време. Например ако прагът е 500 лева, то при месец с 22 работни дни/ 176 работни часа пропорционално за един час отработено време минималният праг е 2.85 лева. Това е осигурителния доход, върху който следва да се изчислят осигуровките.

Отговор

ана април 30, 2011 в 22:11

таксите превод ги има така или иначе – няма само един осигурен да имат в таз фирма я!

Отговор

хъм май 4, 2011 в 16:38

Ако регистрирам фирма и се наема като управител, дали мога да се наема за 1ч. на месец?

Отговор

Атанас Цветанов май 4, 2011 в 17:55

Не! Управителите не могат да работят на намалено работно време. Изхожда се от гледната точка, че фирмата има нужда от управление през цялото време. Т.е. управител винаги работи на 8 часа. В противен случай може да си имате проблеми с НАП.

Отговор

Савина май 16, 2011 в 16:39

Здравейте!
ще Ви помоля за съвет по следния казус:
Мой познат беше съкратен и получаваше от БТ обезщетение в течение на 1 година, като последното получено е било за м. февруари 2011 г. човекът все още не си е намерил работа, но поради незнание не е подал прословутата Декларация 7, а е трябвало да я подаде по закон до 30.04.2011 (1 месец след месеца на възникване на задължението за ЗО). Също и не си е внесъл ЗО за март, април и май 2011. Сега човекът я е попълнил, но четем по форумите, че като отидеш да си я подадеш, веднага те хващат, че си закъснял и ти удрят глобата от 500 лв.(за закъснението), а то е само 16 дни. Та въпросът ми е: Може ли със задна дата (от 01.03.2011, когато де факто за него вече започва да тече задължението за подаване на декларацията, а също така и за плащане на ЗО от 16.80 лв.) да му се сключи един граждански договор(по който да се внесат съответните осигуровки) и така легално да се “прескочи” задължението за подаване на Декларация 7 и да се отърве глобата? Т.е. работата по граждански договор прави ли го “НЕбезработен”?

Отговор

Атанас Цветанов май 18, 2011 в 19:03

За да излезете от обхвата на безработните лица, които се осигуряват здравно за собствена сметка, следва да сте осигурени по едно от основанията на Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) чл. 40, ал. 1, 2 или 3. В тази връзка лицата работещи без трудово правоотношение (граждански договор) са включени в обхвата на описаните по-горе норми (към ЗЗО чл. 40, ал. 1, т. 3). Следва, че сключването на граждански договор Ви изважда от групата на безработните лица, задължени да внасят здравни осигуровки за своя сметка.

Първо ще посоча, че не е нужно да сключвате граждански договор и за месец май, тъй като той все още не е изтекъл. За май може да се осигурите здравно като безработен, тъй като сроковете за подаване на тази декларация и внасяне на осигуровки са до 10 юни (ЗЗО чл. 40, ал. 5, т. 1). Другият вариант е да сключите трудов договор за 1 час, както е описано в темата по-горе :-)

Следва да видим как да се сключи гражданския договор за месеците март и април. Най-важното условие е да няма посочена дейност, която да се тълкува като прикрит трудов договор. Например като основание за договора не може да се посочи счетоводна работа, тъй като за нея има ясно изразено работно място и работно време. Това данъчните биха го тълкували като трудов договор и от него биха произлезли други проблеми.
Договорът трябва да се сключи за извършена работа. Например строителна работа, услуга и др. Би било удачно дори да се направят 2 договора – 1 за март и 1 за април. Задължително обаче е към всеки от тях да има приложен Протокол за извършена работа. С подобен протокол накрая се удостоверява приключване действието на гражданския договор.
Това, че ще сключите 2 граждански договора не Ви задължава веднага да внасяте осигуровки. Задължението за внасяне на осигуровки възниква от изплащане на възнаграждението по договора и следва да се внесат в бюджета до 10-то число на следващия месец, следващ месеца на изплащане (КСО чл. 7, ал. 6). Т.е. ако приемем, че през месец май са изплатени възнагражденията по граждански договори за месец март и април, то осигуровките следва да се внесат до 10 юни 2011 година.

Остава да уточним и начините на осигуряване при различните възнаграждения по договора. В ЗЗО чл. 40, ал. 1, т. 3:
“за лицата, работещи без трудово правоотношение:
а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигуряването се извършва по реда на ал. 5″.

Т.е. когато след намаляване на нормативно признатите разходи сумите са над 240 лв., то следва здравното осигуряване да е изчислено върху облагемият доход, който се попълва в ред 3 на Сметка за изплатени суми. Например:
1. Сума по договора – 400 лева.
2. Нормативно признати разходи 25% – 100 лева.
3. Облагаем доход – 300 лева.
6.3. Здравно осигуряване 3.2% – 9.60 лева.
Това разбира се е само частта за лицето по граждански договор. Тук предполагам трябва да предвидите и сумите за осигурителя…

Във втория случай, в който сумата по договора след приспадане на нормативно признатите разходи е по-малка от минималната работна заплата, то законът казва, че трябва да се осигурите по реда на чл. 40, ал. 5 на ЗЗО. Т.е. както безработно лице – 210*8% = 16.80 лева.

Отговор

паола август 23, 2011 в 13:27

Здравейте, имам няколко въпроса:
1. Управител съм на ЕООД /т.е. самоосигуряващо се лице/. Може ли да ползвам отпуск по майчинство?
2. Задължително ли трябва да се назначи прокурист, който да ме замества през това време?
3. Може ли бащата в този случай да ползва майчинството, който е също самоосигуряващо се лице, практикуващ свободна професия?

Отговор

Атанас Цветанов август 24, 2011 в 01:48

Отговорът на същият въпрос ще намерите в темата Майчинство.

Отговор

zoya georgieva април 5, 2012 в 14:20

Здравейте.Моля Ви нуждая се от съвет.Получавах парично обещетение от БТ до октомври 2011г.Все още съм безработна.Не знаех че се попълва декларация към НАП. От тогава не съм плащала ЗО. Какво да правя. Да си ги внеса ли в банката със задна дата или има и по евтин вариант. А трябва ли да си плащам и някакви осигуровки за майчинство защото правя опити за инвитро оплождане. Предварително Ви Благодаря.

Отговор

Leave a Comment

Previous post:

Next post: