Калкулатор за изчисляване на майчинство - изчислете размера на Вашето обезщетение

Зад “чистите” идеи на НОИ прозират задкулисни игри

by Атанас Цветанов on март 21, 2011

Преди броени дни всички водещи медии масово коментираха предложението на управителят на НОИ Христина Митрева за създаване на регистър на “рисковите осигурители”, на които да се прави постоянен мониторинг.

Интересна обаче е дефиницията за “рисков осигурител”. Едно от разбиранията за такъв осигурител е фирма, в която голяма част от лицата са осигурени на минималните осигурителни прагове, а служителите, получаващи обезщетения, са осигурени на максималният осигурителен праг от 2000 лева.

Всяка една фирма има право по свои критерии да определи нивото на заплащане на труда за всяка от заеманите длъжности. С подписване на трудовия договор, работника или служителя се съгласява с определеното възнаграждение за полагания от него труд. В последствие при увеличаване на трудовото възнаграждение, договорът може да бъде променян дори едностранно от работодателя. Това негово право е регламентирано в чл. 118, ал. 3 от Кодекс на труда.

На всички е ясно, че в част от случаите увеличените възнаграждения по трудовите договори са фиктивни, с цел повишаване размера на обезщетението в последствие.

Има ли обаче нещо незаконно в случая? Ако работодателят е внесъл в бюджета задължителните данъци и осигурителни вноски, изчислени върху увеличения доход, то следва, че законът е спазен. Освен това по силата на чл. 6, ал. 7 от КСО самоосигуряващите се и морските лица имат право да се осигуряват върху избран месечен осигурителен доход между 420 и 2000 лева. Т.е. не е новост, че осигурените лица биха могли да променят осигурителния си доход, с което да въздействат върху размера на обезщетението в положителна посока.

Коя в същност е причината на фирмите да се прави постоянно наблюдение? Дори да са перфектните платци, повечето от работодателите биха избегнали срещи с институциите. НАП и НОИ са институции, които са подчинени директно на Народното събрание и дават отчет за действията си само пред парламента. Без да има причина, проверяващ от НАП има правомощията да направи акт за хиляди левове, с което сериозно да навреди на проверяваната фирма. Разбира се, фирмата би могла да обжалва и би спечелила делото, ако се докаже, че актът не е законосъобразен. Имайки предвид колко време се проточват делата в България, това би имало пагубен ефект, особено ако фирмата е малка. В същото време за това свое си действие проверяващият от НАП ще носи само административна отговорност.

Горният пример е даден за да прецените равнопоставеността на институциите и фирмите в подобна ситуация. На практика НОИ за пореден път избира лесния начин да се справи с дефицита си, като използва натиск върху осигурителите, вместо да се изготвят и спазват стройни, честни и законово обосновани правила и наредби и да се покаже, че в държавата се спазват закони, а не настроения.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: