Калкулатор за изчисляване на майчинство - изчислете размера на Вашето обезщетение

За специализантите не се определя минимален осигурителен доход

by Атанас Цветанов on юли 3, 2011

Специализантите да отпаднат от кръга на лицата, за които се определя минимален осигурителен доход. Това предлага законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен в Народното събрание в края на миналия месец.

Със законопроекта ще бъдат направени промени в чл. 6, ал. 3 от КСО, като предложението е осигурителните вноски за специализантите да се внасят върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Това се налага поради обстоятелството, че те са особена група обучаващи се лица, които не работят по трудово правоотношение, а по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Напомняме Ви, че в началото на тази година специализантите бяха включени в кръга на лицата, за които се подава сметка за изплатени суми.

С § 1 от законопроекта се предлага и промяна в чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на основание на която отпада възможността лицата, изпратени в чужбина чрез български посредник, да могат да избират осигурителния доход, върху който ще се осигуряват за пенсия. Предвижда се те да внасят осигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход само с оглед зачитане на осигурителен стаж, но тъй като доходът не се взема предвид при определяне размера на пенсията на основание чл. 70а, ал. 2, т. 9 от КСО, не е необходимо лицата да внасят осигурителни вноски върху по-висок размер на осигурителния доход.

Тази разпоредба не се отнася за лицата, които осъществяват дейността, за която са изпратени на работа в чужбина чрез посредник, в рамките на координационните регламенти на Европейския съюз или в рамките на двустранен договор в областта на социалната сигурност, тъй като тези актове имат приоритет пред вътрешното ни законодателство и съдържат разпоредби, регулиращи тези хипотези.

В законопроекта за изменение допълнение на Кодекса за социално осигуряване се предлагат и разпоредби във връзка с Решение № 7 на Конституционния съд от 31 май 2011 година, с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на § 4а от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, поради което след влизането в сила на решението тя не се прилага.

Според предвиденото в чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд  възникналите правни последици от акта, обявен за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил.

Това налага приемането на промени в Кодекса за социално осигуряване, които ще уредят отношенията след датата на влизането в сила на решението на Конституционния съд между Националния осигурителен институт, пенсионноосигурителните дружества и осигурените лица, чиито средства по индивидуалните партиди са прехвърлени от професионалния пенсионен фонд във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване.

В законопроекта се предлагат и промени, съгласно които социалните пенсии за старост и за инвалидност ще продължат да се отпускат до 31 декември 2012 г. по досегашния ред, предвиден в Кодекса за социално осигуряване, а изплащането по реда на Закона за социалното подпомагане и съответно по Закона за интеграцията на хората с увреждания ще започне от 1 януари 2013 г.

Това се налага поради установяването на някои проблеми (законодателни, финансови и по отношение на информационното осигуряване), които е необходимо да бъдат решени, преди изплащането на социалната пенсия за старост и социалната пенсия за инвалидност да премине от Националния осигурителен институт към Агенцията за социално подпомагане и за отстраняването на които ще е необходимо допълнително технологично време.

На първо място в Закона за социално подпомагане и в Закона за интеграция на хората с увреждания е необходимо да се предвиди ред за отпускане на тези плащания, който е свързан с подаване на молби, въз основа на които да бъде издаден индивидуален административен акт за реализиране на правото. Това налага сериозна организация на процеса, тъй като в рамките на един месец се очаква да се приемат и обработят около 500 хиляди молби.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: